Мулето пасе пред екрана и прозореца е отворен.То гледа в тъмнината силуетите на квадратните сгради, на фона на все още светлеещото,но вече тъмно небе.Слуша звука на запалени автомобилни двигатели, лая на кучетата и стъпките на преминаващи хора. Настъпва тишина, спокойствие, нарушено от крясъка на светещи прозорци.Всеки прозорец, "крещи" по различен начин....показвайки манталитета на съществата зад него. От някъде се чува и щурец. Щуреца трябва да е много щур, щом като е дошъл между хората. Толкова много хора....и само един щурец. Толкова много прозорци,някои от тях мръсни, други отворени заради жегата....и само един щурец. Вероятно, щуреца не обръща внимание на гаснещите и светващи прозорци. Той може и да не подозира, че хората живеят.Ако го попиташ нещо за хората, той ще каже:"Хора ли...такова нещо няма?" Свирва аларма...на кола. Щуреца се стряска....и млъква. Става тъмно и по тъмно. "Ники"-една майка търси детето си. Мулето завършва този хубав ден,...щуреца пак набра смелост и се обади....той си пее.....той ликува...той няма проблеми с тока, парното и топлата вода...... Той затова пее. Колко много приличат къщите навън,на космически кораби от далечното минало.Просот е нужно малко въображение. И прозорците-всеки прозорец е илюминатор. Имате много поздрави от Щуреца....той ви пее и свири. Отворете си прозорците, отворете си очите и ушите...чуйте го. Понякога щурците приличат и на Мулето....ха ха ах а