Не знам, може би от някаква позиция адаптацията и да е път към ада. Ти обаче как би постъпил с дете като моя син, което, водето от своята вродена любознателност упорито бърка с каквото му попадне - вкл. и с метал - в контактите? Да го оставя спокойно да премине "фазата на опознаване на средата, която е белег на вътрешната мотивация на човека"? Че той няма да оцелее и два дни , вероятно адът не му мърда! Първо, родителският инстинкт се задейства мълниеносно, дори без да имеш време за теоретични обяснения хлапето бива отстранено, а опасната среда -в случая контакта - обезопасена. Налага му се да се адаптира към новите условия, защото иначе няма да може да развие нито физиката, нито интелекта си, нито "да се впише в света на 21-вия век" - много поетично, нали! Това пак става с принуда и контрол. Е, дали обаче начинът е авторитарен или по-хуманен - тук има голям диапазон. Но и нашата котка си принуждава децата да се държат по достоен за котките начин, да се адаптират - и с добро, и с пердах. Аз лично не удрям - имам лош език и той ми помага, ако трябва да накажа някого. А на какви ценности ще си научиш отрока, това също ще допринесе за адаптацията му - дали напр. ще му втълпиш, че е част от природата, а не е над нея - т. нар. екологично съзнание... Относно кармата не мога нищо да кажа, имам бегли познания. Друга тема за теб: В контекста на горните приказки искам да те попитам дали си се замислял какво представляват хората докато са малки деца - хич не са толкова милички и симпатични, ами са си зверчета, както и малките котета - спомни си книгата "Повелителят на мухите". Другото им идва от човешката среда, и то не винаги по най- приятния за индивида начин начин. Обаче чрез нея-човешката среда, обществото ни, де - са се родили и куп полезни неща или добри идеи, вкл. тази за кармата - поне на мен ми се струва така. Може и да има и "космически" влияния - аз обаче не мога да говоря за феномени, за които имам малко знания. Поздрави.