Хм, и на мен всичко живо ми се качва на главата, че и по-нагоре. И аз не знам отговорите на тези въпроси, иначе не бих ви питала. Но, да - наранени са очакванията ми, че на доброто се отвръща с добро. Вероятно всеки си има граници, когато вече трябва да спре да прави компромиси със себе си, но когато се осмели да го направи, веднага му казват, че е егоист. И аз съм виждала как на добрите хора им се случват лоши неща. Но защо? Нали уж... А трябва ли "Ако те ударят по едната страна, да предложиш и другата"? Това не е ли пораженческо? Не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение? Как да станем съвършени???