...... често лъжем .......... и дори не осъзнаваме колко много лъжем ...... а защо го правим? за да предизвикаме интерес? за да избегнем неприятности? за собствена изгода? лъжем, дори, когато знаем, че ще ни разкрият - е какъв е смисълт тогава? а рано или късно идва и моментът, в който трябва да си понесем последствията и колкото по- късно .......... толкова е по- трудно да се "изгладят" нещата. някой ми каза, че лъжем, за да имаме възможността да си признаем ....... е признавате ли си?........ а това е толкова трудно ....... а и понякога изричаме такива неща, с които целим да скрием нещо точно определено, което " за нищо на света" не бихме разкрили .... а кога се научаваме да лъжем? защо да си нямаме повече доверие и да не проявяваме по- често разбиране, така че поне малко да пооблекчим взаимоотношенията си .... защото сигурна съм, че ако знаех, че отсрещните ще проявят разбиране и няма да изтълкуват действията и постъпките ми погрешно - щях да бъда по- искрена с тях .... но от друга страна какво означава "да не ме изтълкуват погрешно", та нали те виждат и разбират неща, които аз - не ...... та нали правото и истината понякога могат да бъдат крайно субективни ..... а какво означава "бяла лъжа" или "казах го за добро" - вие можете ли да го приемете така и да не ви заболи, че отсрещният не е бил откровен с вас, въпреки добрите си намерения .... ..... кофти тема ......