",... защото твоя образ е съществувал и преди да се погледнеш в огледалото......" - КАК е съществувал? Защото това, което ще видя в огледалото, не съответства на това, което съм. Другите ме гледат, и също не ме виждат- те си имат ТЕХНИЯ "огледален" образ на мен. Образът на моето тяло е затвор на моята същност. Но и моята представа за моята същност е затвор за нея, както и представите на другите за моята същност създават ограничение за нея... Тогава защо ми е да имам образ, образът е просто проекция на нещо върху друго нещо на базата на някаква отправна система?! Трябва ли ми да имам същност, ако битувам само и единствено в свят на проекции...в пресичащи се светове от проекции... "Не, представата не съществува, вън от себе си.Тя не променя с нищо...реалността...... " - Реалността, доколкото я има, съществува само на молекулярно ниво. А пък там моята виртуалност- емоционалното движение на моята енергия, е без значение...обаче емоционалността и чувствата са дадени на хората от Бога...кой колкото може да понесе...значи, има умисъл...ама на чувствата е присъщо да създават представи...т.е. да проектират, да измислят...Ти постоянно казваш на някого "усети"..."усети МЕ"...ама това е като да кажеш "създай си представа", нали, понеже, нищо не е друго, освен представата ни за него...и тогава, какво значение има какво е отвъд "границата", за която говориш, след като просто една представа заменя друга?! КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА РЕАЛНАТА РЕАЛНОСТ ТОГАВА?