Мулето си е муле - не можеш да го вкараш в пътя. Не съм се и опитвала. Мулето си пасяло по темите и междувременно докато агресивно си пасе на някоя темичка твърди : "Ако имате щастието,то не го търсете. Факта че го търсите, показва че го нямате. Защо го нямате? Нали психологията Ви учи на това? Глупости бе....ха ха ха хаха Има ли щастлив човек на Земята? Не! Има гробища по земята. " Майка ми ме била откърмила с лъжа. Да лъжкиня съм - лъжа и себе си , лъжа и другите. Защото всичко е измамно, преходно, защото ти се изплъзва в момента , в който го докоснеш...не си ли струва тогава за една прашинка щастие да излъжа себе си, че и другите, о-о-о с другите е по-лесно, повярвай ми, най-трудно е да излъжа самата себе си. Да признавам си - лъжкиня съм! Искам да ти разкажа една приказка Муле, само за теб. Някога хората били досущ като боговете, но злоупотребявали с божествената си същност. Тогава боговете решили да ги накажат. Събрали се. Умували как да скрият онова божественото начало у човека, така да го потулят че той никога никога да не го намери. Ако го заровят в земята - той ще го изрови. Ако го изпратят в небето - един ден човекът ще стигне и до там, и отново ще се възползва. И решили накрая. Решили да го скрият на най-тайното място, най-тайното и най-явното - в самия човек. Така хората изгубили божествената си същност, но оттогава някои от тях постоянно търсят, търсят божественото си начало, търсят го в самите себе си.