Има различни видове ревност. Ревността в основата си е проява на чувство за собственост. А когато сме влюбени смятаме че другият ни принадлежи, и тогава има съревнование. Това е като инстинкт за самосъхранение - искаме ние да сме най-добрите за даден човек (който уж си е само наш), и ни е страх, че някой може да ни измести. Някой, който може да се окаже по-добър от нас самите. Като в борбата за оцеляване, инстинкт. Така е и в други аспекти от живота. У някои хора с по-ниско самочувствие (или наранени в миналото) ревността е по-силно проявена. Обаче не е задължително да си влюбен, за да изпитваш ревност. Обектът на ревност не се чувства обграден с внимание, освен ако не е някой извратен, който обича нарочно да причинява болка на ревнуващия. Ревнуваният се чувства ограничен и неразбран, особено ако няма истинска причина за ревност. Хората ревнуват защото се чувстват наранени от евентуалното превъзходство на някой друг, който би могъл да им отнеме нещо, което обичат или смятат че им принадлежи. Чувстват се пренебрегнати и омаловажени когато съревнованието не е в тяхна полза. Много е лесно чувството на огорчение да се превърне в агресия, особено ако въпросният ревнуващ човек, няма много морални задръжки или не разбира добре себе си. В такъв момент, никой не предполага, че агресията би могла да се обърне и срещу него. Ако това се случи, има два варианта - ревнуващият или да се оттегли, или да стане още по-агресивен.