Колко дъго сме влюбени в човека до себе си? В продължение на колко време прекарвама часове пред огледалото, за да изглеждаме добре на срещата? Колко дълго с трепет стоим до телефона в очакване да се обади и до кога той ще цепи секундата на уговореното място в уговореното време? До кога сме най- щастливите хора на света и най добрите и най- усмихнатите? И пак според американски психолози ..... ("тъпите" американци искат да ни избият илчзиите и мечтите ;-))).... казват, че това състояние продължавало - познайте колко! - 9 седмици и 1/2 .... дори имаше и такъв филм - хубав филм... Та така... след изтичането на тия ( по мои сметки около 3 месеца) състоянието преминавало в емоции т.е. все по- рядко и по- рядко ни се случва това, докато не стане някакъв гнусен Навик и не започнем да си мислим, че без този човек не можем да живеем, просто защото няма с кой да си пием кафето, да се чакаме всяка вечер в 7 на Попа, с кой да си говорим и.. знам ли още какво правят 2ма души... И идва ден, в който нашият човек заминава далеч и за дълго - в един момент се оказва, че дори не ни липсва (е освен ако нямаме достатъчно самочуствие и жажда за живот и приятели и ..... хайде стига толкова). ........кофти ....... .......ама гот! ....... ;-)))