Психологията определя Паметта като "психичен акт, експресия на цялата личност" (Силами 1996: 197). Трите нейни йерархични нива, в които е разположена информацията от близкото и далечно минало, са:

а) "сензомоторната памет" (ултракраткотрайна и идваща от сетивните органи, тази памет се съхранява за части от секундата);

б) "социалната памет" (най-висшата памет, присъща единствено на човека и свързана с логическия разказ);

в) "аутистичната памет" (заимстваща материала си от усещанията и житейските ситуации, но подчинена само на законите на несъзнаваното).

Според психологията възпроизвеждането на миналото във всяко едно от нивата "е подправено", тъй като паметта не е автоматизъм, а извършена от интелекта на личността реконструкция. В този смисъл "възбудителят" на паметта, независимо дали това е емоцията или усещането, възпроизвежда селектираните вече от Субекта спомени. Следователно, процесът на възпроизвеждане е една повторна селекция.

"Емоцията е преди всичко индивидуална. Тя се проявява, когато субектът е изненадан или когато ситуацията надхвърля възможностите му. Тя изразява неадекватността на субекта и усилието на неговия организъм да възстанови моментно нарушеното равновесие" (Силами 1996: 89).

Освен индивидуална, Емоцията е:

"Обща, интензивна и кратка реакция на организма на неочаквана ситуация, придружена от афективно състояние с мъчителна или приятна оцветеност." (Силами 1996: 89).

"Самата наша природа изисква да забравяме личните преживявания, да им позволяваме да потънат в нашето подсъзнание.

Ако ли пък не сме в състояние да забравим нашите преживявания или ако постоянно ги извличаме и ги "подгряваме", можем да загубим душевното си равновесие, можем да станем психически неуравновесени." (Чехов 1991: 27).

"За да изпиташ усещания, не се изисква никаква подготовка, предварителна работа. Онова, което се иска от вас, е да си заповядате да изпитате едно или друго усещане. Винаги можете да ги предизвикате в себе си, като си кажете:

"Искам да изпитам усещането за радост, отчаяние, щастие" (Чехов 1991: 28).


"Душевното здраве се основава на известно напрежение между вече постигнатото и това, което още предстои да бъде осъществено, или разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да стане" (Франкъл 2000: 97).

За да можем да живеем и творим, трябва да приемем себе си. За да имаме обаче шанс да приемем себе си, необходим е някой друг, някой, който може да ни приема.

kamshik