|
|
| Тема |
 Самоосакатяващите се |
|
| Автор |
roshava (член) |
|
| Публикувано | 08.10.15 11:03 |
|
|
|
Все повече, се учудвам на хората как се самоосакатяват. И все повече се потрисам от това, как го представят за нещо хипер нормално.
"Аз се страхувам от еди какво си и предпочитам да го опозная, да го превъзмогна бавно докато то стане моето/познатото/." Защо? Защо трябва да правиш свое, нещо което не ти харесва, не е твоето, не си длъжен да го опознаваш и приемаш? Защо ти е нужно, да се самоосакатяваш, като се заобикаляш от неща които не са твоите, будят отрицателни емоции, забавят движението ти. ... Кое забавя движението на тялото? Ступора, болките, недъзите. Същото е и с психиката. Щом нещо те забавя, значи те прави болен, недъгав. Да се гордееш с това, че си се преборил с недъга си, при положение, че сам си го причиняваш ... каква гордост е това? Седиш на площада на един крак, като си вдигнал във въздуха другият си здрав крак и се вайкаш колко ти е трудно с един крак, а накрая се гордееш с факта, че си свикнал с това положение и не го смяташ за недъг, а за смелост и героизъм.
Е не мога да разбера такива хора и всеки път като се засека с тях, ми иде да им забия една плесница за събуждане. ... Да, да, знам че няма да помогне, ноооо това желание е по-силно от мен, за това гледам да избягван такива хора като чумави. Не за мое добро, а за тяхно.
| |
| |
| 
|
|
