Видях, че има дълга дискусия, но реших просто да изкажа мнението си към основния въпрос, без да разглеждам останалото. Може и да дублирам, но е без значение.
Това, което е описано във въпроса си го представям по следния начин:
Човек, който следи активностите на дадена група, и прави всичко възможно да присъства на всяка една изява. Каква е ролята му в изявите? Създава групата, която поддържа ядрото. А всяка една група има нужда от такива хора, не всеки може да е лидер, не всеки има нуждата да бъде такъв. А лидерите от друга страна имат нуждата от фенове. Такава роля играе в случая този човек. Това от гледна точка на психология на групата.
От гледна точка на личностната психология: обичайно екстравертите обичат да са в тълпата, но те живеят бурно живота на групата, те дишат и се хранят /психологически/ с него. Т.е. в случая не става дума за човек, който е екставертиран като личност. Той е там, в тълпата, но сам със себе си, вероятно. Т.е. много по-вероятно е това да е интроверт. Но обичайно крайностите са изключение, отколкото правило. И човек много често е и едното, и другото, но в определена степен. И вероятно в този човек се е появила нуждата да прояви някаква екстравертност. Обичайно обществото го подтиква към това, защото иначе се оказва аутсайдер. И къде попада? В така описаната по-горе периферия на групата /по Берн/. Защо му е да е там? За да може да черпи нещо от групата, което му е необходимо. Може да е нещо в изграждането на персоната му, за да бъде приет от околните, например. Самото общество е станало екстравертно насочено. В щатите дори се обсъжда интроверсията да бъде вкарана в класификацията като психично заболяване...
Та какво прави този човек там, в тълпата, безучастен? Може би трябва да попитаме конкретните хора и да чуем палитрата от причини, които могат да ни предложат. А какво се крие зад тях? Страх от самота? Страх от отхвърляне? Липса на любов? Страх от смъртта? Или по-скоро всичко заедно?

Пътят, посочен с напътствие, не е извечният Път.
Дао-дъ Дзин