Психотерапията, тоест "лекуването на душата" и "душевното лекуване" като популярно схващане днес е идентично с психоанализата.
Впрочем, защо днес на човешкия дух се е удало да изобрети идеята за прегрешението, е възникнало и психично скритото, на аналитичен език: изтласканото. Скритото е тайна. Да имаш нещо скрито, въздейства като отрова за душата, която отчуждава носителя на тайната от общността. Колкото е стимулирана тайната, споделена с много хора, толкова е разрушителна личната тайна. Тя въздейства като вина, която откъсва нещастният й притежател от общността на други хора.
Всяка лична тайна въздейства като грях и вина, независимо дали наистина е това или не, погледнато от позицията на общоприетият морал.
Човекът винаги може да намира удовлетворение и пълнота в това, което още те притежава, както и да не може да се засити с това, което има вече предостатъчно. За него не е привлекателно да е социално и приспособено същество, защото такъв стремеж е като детска игра. Да правиш правилното, с времето омръзва на онзи, който го прави, а онзи, който винаги греши, да върши правилно нещата, е далечна цел на таен копнеж.
Когато се открие нов, необитаван континент, няма обозначения на държави, имена, улици и всеки нов пионер, който стъпва на него, разказва нещо различно.
Откриването на непознати територии винаги води със себе си определени опасности: защото предприемайки нещо такова, откривателят е зависим от онази екипировка, която носи, така да се кажи, случайно у себе си. Ако обаче изследването се движи в една неоткрита досега и затова непозната област, то пионерът трябва да осъзнава във всеки момент, че някой друг, който стъпва на този континент на друго място и с друга екипировка, също може да проектира една цяла картина.
Човек има да учи безкрайно много и никога не трябва да забравя, че всеки нов случай разкрива нови проблеми, които досега не са се проявявали в тази комбинация.
Карл Густав Юнг
"Практическа психотерапия"
камшик
|