едно мъжко мнение :

Дали генно или заради отношенията, налагани десетките столетия, жената съзнателно или не, изпитва необходимост да бъде закриляна и обгрижвана, а мъжът – да закриля и обгрижва. В крайна сметка, масовото разбиране е, че жената е слабия пол и мъжът е този, който води и взима решенията в една връзка.

Когато тази връзка се разпадне, ако инициатор е мъжът, жената изпитва болка от загубата на любовта и евентуално обида (особено ако има друга жена). Ако инициатор е жената, мъжът почти изцяло изпитва обида от нараняването на честолюбието му и може би малко тъга по изгубената любов.

За мнозинството мъже най-тежко поносимият удар не е в чатала, а по самолюбието им. Едно такова отхвърляне подсъзнателно се приема като символично уличаване в импотентност, един от най-големите страхове и срамове на мъжа. У много мъже това предизвиква реакция, която бих нарекъл „връщане с ход назад”. Понякога съзнателно, но най-често несъзнателно, те започват да правят всичко за да върнат нещата до момента преди разкъсването на връзката. Целта им съвсем не е да я възстановят (макар че повечето са убедени, че е точно така), а единствено да си дадат възможност ТЕ да са тези, които ще сложат края. Тогава решението ще бъде ТЯХНО, честолюбието възстановено, обидата в повечето случаи забравена и дори, ако жената (което пък рядко се случва при този ход) няма нищо против, да се запази някакво приятелство.

Подобен синдром е и в основната на действията на маниакалните изнасилвачи. Те не изнасилват защото изпитват непреодолимо желание за секс или не могат да си платят за него, а защото поради неспособност да създадат връзка с жена, било психическа, било физиологично-сексуална, те се чувстват пренебрегнати от жените, честолюбието им е силно наранено и те трябва със сила да покажат кой командва. В много от случаите се стига до убийство на жертвата не за да не помогне за залавянето на насилника, а за да бъде той „отмъстен” докрай.