Когато започнаха сблъсъците ми с този човек, аз го възприемах именно като учител. И много разсъждавах на тема "аджеба, съдбата ми начуква канчето, това явно е някакъв вид кармичен урок".

Към него съм изпитвала гняв. Никога-омраза. Никога не съм искала да му навреждам, да го мачкам, да го унищожавам, да му причинявам зло. По-скоро съм роптаела, че е толкова неспособен и нежелаещ да намери някакъв път към мен. Защото съм усещала неизползван потенциал. Погрешно насочена енергия.

Мислела съм също, че погледнато от един друг ъгъл - аз също съм учител за него. Но той е първичен човек и го усеща инстинктивно, не разсъждава. И рита. Жалко.