Аз мога и съм поемала своята част от отговорността.
Защото първо оттам тръгнах...да разчистиш авгиевите обори... За да си отиде нещо и някой в мир.

Надявала съм се на времето на един открит разговор очи в очи. В който да подам ръка, да кажа "Прости ми за всичко" и да си тръгнем. Без утайки.
Не искаше.
Точно това е напрягащото, тинята в ситуацията в момента. Че ми тикат главата в утайката вместо да си поемем въздух и двамата. Винаги съм обичала когато нещо се приключи, да няма лоши чувства. Без значение от пола и типа отношения.

Така...напрежението някак остава. Точно защото не съм безсърдечна кучка, а само искам да не ми влияе повече този човек и ситуация.

Ако намесим и езотеричен смисъл в цялата работа - негативните послания изпратени към мен имат последствия на енергийно ниво. И се опитвам да разбера отсрещната мотивация, за да мога да намеря и решението.