|
Идвам за сверка на часовника и рефреш на понятието безразличие. Къде бъркам?
Ситуация, в която двама души взаимно се нараняват. А. го е правила несъзнателно. Много пъти след това се е опитвала да се извини. Да изглади отношенията. Да постигне в началото някакъв мир, някакво добро разбирателство. Когато осъзнава, че е невъзможно - А. изчаква да мине време и отново на няколко пъти подновява опитите за разговор и примирие. Вече с друг мотив. Да прости и да се прости с този човек. Да прекъсне нишката изцяло. Да навлезе в нов, следващ етап от живота си, да не живее с миналото.
А. вече е почти постигнала онова, което тя нарича "добронамерено безразличие". И към ситуацията, и към човека.
Б.на свой ред е наранявал А.много по-жестоко и умишлено. Но все още не осъзнава вината си. Не й е искал прошка никога и за нищо. Напротив, смята себе си за жертвата , а нея -за лошата. Има до себе си хора, които добре подхранват у него тая илюзия. Той не чувства нужда от открит човешки разговор с А. Само от разговори ЗА А. каква е и що е...много ясно, лошата :)
На А.й е писнало да я одумва сульо и пульо, но в крайна сметка тя достатъчно е осъзнала, че угодия няма. Така че продължава да работи върху безразличието и се надява да финишира до етапа, в който няма да има „почти“, а ПЪЛНО безразличие. Оня сив фон, в който бялото и черното ще се смесят, а цветове не са нужни. Особено агресивно червените такива.
Да, ама не! Понякога Б. неочаквано й се включва онлайн. За да й изпраща злобни и агресивни съобщения, в които да й напомня каква е и що е. И забележете, винаги придружени с уверението, че НЕ МУ ПУКА ЗА НЕЯ, БЕЗРАЗЛИЧЕН Е. А.обикновено не отговаря. Но днес кой знае защо реши да направи поредния си опит да внуши на Б.,че е време да се спре с негативизма и да се продължи напред. Отговорът: „Не ми пука, но...ти си такава, такава, такава...“
В крайна сметка А.си зададе въпроса за какво става дума тук? Питам интересуващите се от психология, защото за мен има нещо много, много гнило в Дания. Може ли да се нарече БЕЗРАЗЛИЧЕН човек, който е способен месеци наред / пет ли станаха вече.../ да подхранва у себе си негативните емоции? Защо е потребността да се изпращат истерични съобщения на А., ако тя не те интересува? Едни отношения затихват, когато не се подхранват – това за А.е безразличието. Защо тогава Б. ги подхранва все още!?
Хайде да поразсъждаваме... Б.не е злобар по природа, по-скоро е незрял, не особено интелигентен и доста примитивен. За мен той от една страна проектира върху А.собствената си вина. Не я осъзнава, не иска да я осъзнае, безкрайно по-лесно му е да се вживее в ролята на жертва и съдник. Тя му е крива и го дразни, защото вижда у нея неща, които предпочита да не вижда у себе си...От друга страна А.все още поражда у него бурни емоции. Което също не иска да си признае. С минусов знак за момента, но въпреки това силни! Затова и той понякога пише тези съобщения...напомня за себе си...търси сблъсък...търси противника, когото да победи...демонизираната в съзнанието му А....призрака, с който някак си трябва да се справи / в собствената си глава най-вече!/
Кажете ми на прав път ли съм. Или ако бъркам-къде.
Надявам се да се получи хубав разговор с интересни включвания.
|
Безразличие? Дали!?
