ами да, оставям нещата така висящи. Всъщност ние важното вече си го казахме, изяснихме се, защото както вече казах навремето той изчезна без никакво обяснение. Аз предполагах отговора, но вече със сигурност го знам и ми е по-спокойно.
Ние с него съвсем се бяхме отдалечили и не вярвам да съм единствената, на чието рамо може да поплаче - все някакви приятели има. Интересно ми е как ще се развият нешата от тук натам без каквито и да било инициативи от моя страна. Все ми се струва, че има причина да си говори с мен, която не казва. Даже ми се въртят разни неща в главата ама не ми се вярва да е така, щото пак ще ме разочарова.