За любов не знам дали му липсва - малко след мен си намери жена, с която живее от тогава и не се е оплаквал. А тя не знам дали го обича, но поне със сигурност е отговорна към него, защото той е бил болен 2 години, на легло и тя се е грижила за него и децата му. И сега продължава, защото той е безработен и ситуацията е такава, че много му е трудно да си намери работа, което го много го измъчва, защото е деен човек. Още повече, че преди да се разболее е бил на върха - имал е бизнес, пари и всичко за което си е мечтал, но болестта тотално го е разорила.
Мисля че си права - може би очаква да му кажа, че все още го обичам и да го четкам - сигурно и затова си говори с мен. И аз съм толкова добра (или глупава), че съм готова да му го кажа за да се почувства по-добре, защото ми е жал заради гадното развитие на живота му. Знам, че може да бъде много лош, но не бих го нарекла лош човек принципно - просто е силно възбудим и нещо малко може да го провокира да стане лош. Но и аз съм така (с тази разлика, че много нося и много търпя преди да преценя, че са прекалили и да унищожа) и го разбирам до някъде.
Непрекъснато говори как за нищо не става вече, че е стар, никой не го иска и т.под. като че ли иска да го съжаля и да кажа, че е супер готин и умен пич. Все пак е нормално - на всеки му е приятно да чува такива неща. И защо да не му го дам - аз обичам да правя хората щастливи. За съжаление повечето са неблагодарни идиоти, решават че съм тъпа и ми се качват на главата тотално, мислейки че толкова много ги обичам и поради това могат да си позволяват всякакви волности и ебавки.
Но наистина смятам да спра да го търся - в скаип и феис сме приятели, аз съм онлаин нон стоп, той също и ако иска да говори с мен винаги може да го направи.
Аз всъщност нямам нищо за преживяване - преживяла съм го отдавна. Но някак си имам нужда да съм в добри отношения с хората от миналото ми и правя всичко възможно да ги възстановя при най-малкия шанс.
Така че доколкото зависи от мен, ще спра комуникацията, но няма да я режа с дебелия нож (въпреки че наистина сега ми е шансът да си го върна - той навремето точно така постъпи с мен, без никакво обяснение при това), а ще му оставя шанса. Не знам ако тази гадост не беше му се случила, дали пак така щях да реагирам (всъщност съмнявам се, че той щеше да поднови комуникацията с мен, ако животът му вървеше добре), но не съм от хората, които като видят паднал човек ще го подритнат.