Питах го защо говори с мен и той каза, че е защото аз съм била искала. Което не е съвсем така защото в началото винаги той мен ме заговаряше. Напоследък аз поемам инициативата. Мисля си, че сигурно е очаквал нещо от мен, ама като е видял, че няма да стане се е отказал. А може и той като теб да си мисли, че има пак опасност да ме въвлече в емоционална зависимост от себе си и да е преценил, че не трябва да го прави. Ще спра да го заговарям да видим какво ще последва.
Според психолозите ненормално ли е и неправилно е ли да поддържаш връзка с с бивши гаджета?
Имам явно някаква патологична нужда да си изяснявам отношенията с хората, да им прощавам и те да ми прощават. Защото щом съм се разделила с някой явно е имало проблем, които после не е изяснен и е останал висящ.
Аз съм го разочаровала, защото без да искам, с поведение явно, а не с думи, съм го заблудила, че между нас може да има нещо сериозно. Той е реагирал като типичен двоен лъв - ревнив и жесток в отмъщението си. Мисля, че много ме е мразил и всичко заради неоснователни очаквания и илюзии. Без да искам го засегнах, след което той умишлено ме унищожи. Но пак не мога да му се сърдя защото го разбирам, понеже самата аз съм склонна към жестокост когато ме наранят. Вече не го мразя и още по-малко ми е безразличен. По-скоро го обичам и много искам да му помогна да излезе от дупката в която е изпаднал, но просто не знам как. Той има нужда от пари както и да си изясни какво точно иска, как да го постигне и да се вземе в ръце. Пари няма как да му дам, а съвети не приема.
Адски съм объркана и все повече се забърквам. Знам, че за мен ще е най-добре да прекратя виртуалното ни общуване. Знам и че дори и да не бяхме обвързани двамата сега пак нямаше да искам да създам семейство с него, защото ми е прекалено властен и не мога да съжителствам с такъв човек.
Но знам и че ако продължи да запада ще се чувствам адски зле, защото вс еми се струва, че мога някак си да му помогна. И всичко това въпреки че съм подръжник на теорията, че всеки си заслужава съдбата.
Дали пък не страдам от самовнушено чувство за вина. И от къв зор съм си внушила такова нещо, след като логиката ми показва, че в цялата тази ситуация той е по виновния и сам, от наивност навремето докара нещата до тогавашната развръзка, кяото и за двамата в крайа сметка беше най-доброто развитие.