ние не си говорим колко се обичаме или подобни неща, а просто си пропомняме разни неща от миналото, но не романтичните, а всичко останало - за общи познати, за разни случки и т.н.
Но все пак наистина не е почтено, защото за него отделям времето, което сега трябва да отделям за мъжа ми (щото децата нощем спят).
Усещам, че търся някакъв реванш, но не искам да е така. Искам да изчистя всичко негативно към него и да останем само с хубави чувства еидн към друг, защото така се чувствам най-добре - гадните или неизяснени отношения с хората (тези, които са специални за мен по някакъв начин, не всички разбира се) ме измъчват.
А с него изобщо не се знае дали някога изобщо ще се срещнем. И със сигурност не искам пак връзка - аз като скъсам с гадже веднъж и край - няма връшане назад. Но пък някак си ми се ще да си запазим добрите отношения и чувства един към друг, каквото и да е ставало между нас съм склонна всичко да прощавам както и да искам прошка