Според мен е невъзможно да предвидиш реакцията на едно още развиващо се дете спрямо дадена ситуация и да... "изфабрикуваш" най-добрия модел за него. Това което е факт от живота е, че абсолютно всяка външна намеса цели да постигне рекация и някакъв вид власт над човека. Това се случва дори приемрно като влезеш в магазина и видиш щанда със сладолед :). Всичко в живота иска да има някаква власт над теб, така че това което реално е свобода е всъщност нещо много трудно постижимо, и е много по-различно от това да си правиш каквото искаш (каквото е съвременното разбиране). В моемнта това е просто преминаването на властта от едно място на друго. Това е важен проблем който всеки зрял човек трябва да се замисли и едно дете няма как да разбере...
Това са неща с които всички искат или не се сблъскват и е въпрос на индивидуалност как ще реагират на тях. Няма правилен модел на поведение, и ми се струва, че много родители правят грешки опитвайки се да намерят такъв, обслужвайки реално собственото си его... т.е. лице на родител пред себе си и другите. Никой родител с поведението си, директно не може да заложи някакъв модел у детето си. Модела който предоставя минава през индивидуалността и тя реагира на него по собствен начини. По-добре недей да правиш директна връзка на мъжа си с родителите му, защото той самият има основната роля за това което е. Оправдания от тоя род с родителите обикновено са много коварни... Всеки е имал достатъчно основания да се бунтува срещу тях, защото няма перфектни родители, друг е въпросът дали му е изнасяло... А детето тръгне ли на училище, просто няма как да избяга от всичко обществени модели навън... Освен ако нямаш пари да го пратиш на някакво отбрано място. При това тези обществени модели ще се окажат дори по-силни от теб като родител. И тогава няма да се чудиш как да му даваш повече свобода, а как да го накараш да те чуе :)...

Родителя трябва да го е грижа за детето му - това му е функцията и това е единственото което недвусмислено може да направи. Ако поведението ти е продиктувано от грижа за детето (а не егоизъм и преследване на собствени цели), то значи това е правилният път, пък бил той и далеч от перфектния (както за съжаление винаги се оказва на практика....)