С колкото повече хора общува детето, колкото повече роднини има - толкова по-добре. Ще се чувства по-спокойно, ще му е по-интересно. Ще попие само това, което иска. Аз на 5-6 години е имало неща около мен, които не са ми харесвали и изобщо не съм ги попила от околните. Няма как да го ограничиш - ще го лишиш от това да познава баба си и дядо си, после ще се чуди какви са били, как така другите деца говорят за техните, а той не е имал този шанс.... А от телевизията, от улицата, други неща ще научи, може би по-несимпатични ти от тях.
Също нещо беше писала за грешките на майка ти и т.н. Колкото повече хора се грижат за едно дете, толкова по има възможност от тях то избирателно да приеме хубавото. Защото ако се грижи само един човек всичките му грешки ще са фатални. Ако са много - един ще компенсира едно, друг друго.


Колкото до мъжа ти - няма как да изискваш от него да е груб с родителите си и различен от това, което е бил толкова много години. Поставяш го в невъзможна позиция, точно на това му се казва - между чука и наковалнята.


За грешки в характера в бъдеще пишеше - няма такова нещо като грешка в характера. Сина ти ще стане такъв, какъвто ще стане. И ти ще го обичаш безусловно какъвто и да е, както той теб каквато и да си. Идеални деца няма, както няма и идеални родители. Ако има нещо грешно, то е именно да се разсъждава в понятия като "грешки".


Лятната ваканция - най-добре е да смени мястото, но да е някъде, където има приятели или има и други деца, с които ще може да излизат и да се забавляват. Не е нужно цялото лято на едно място. Може две седмици при баба и дядо, две на планина, две на море, две вкъщи, ако има приятели и с тях да се види. Най-добрата почивка обаче е в игра с други деца.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите