Разбирам те.И имаш право.
Аз също виждам последствията всекидневно от слободията. И всеки ден за това разговаряме с 6 годишния човек. Също така си давам сметка, че това дете не бива да е ограничавано от различни хора с различни характери-тъкмо това ще е и причината само да прави изводи.
Но тук става въпрос и за това, че родителя, непрекъснато се намесва, контролира , дава мнения и дори взема решения -а ние сме на по 35 -40 години вече.
И един вид- аз да си се изкажа пък вие си знаете.
Наблюдавах-имах възможност едно известно време и наблдавах баба му на моя мъж -т.е майката на моя свекър и отношенията им. Че тя беше бабе на 80 години и се налагаше. Живееха в една къща от 40 години. Свекър ми не веднъж е избеснявал, до полуда от това бабе, а сега не се усеща ние как избесняваме от неговите команди.
За това иде на въпрос.
Да ние до някъде с моя мъж си извоювахме свободата-на 200 километра сме от родителите му-но уви те не са достатъчни, защото може 4 пъти да се скараме с моя мъж за 12 месеца, но основната причина за скандала и 4-те пъти е намесата на навременно и непременно решилите решили проблемите ни-без наше съгласие, скъпи негови родители.
И другото-просто той не намира правилните изрешения и думи за да им покаже, че не бива да се намесват. Аз не позволявам на майка ми това и за това съм в непрекъснати спорове.
При това аз от 14 годишна се научих да живея само с майка и с нея трудности и проблеми да решавам-т.е научих се на трудностите от рано. Докато при мъжа ми-не е така. Там мама и тати за били за всичко. Ами то нали така трябва-за това е семейството, за да те подкрепя. Но тази непрекъсната подкрепа дали води до научаването да се вземат решения