Благодаря ти мило човече за хубавия отговор. Така е.
Аз искам когато се прибера от работа да е до мен детенцето, да усетя мириса на главицата му, да го гушна. И аз страдам понякога от мисълта-дали наистина му давам всичко от което наистина има нужда. Е прищявките ги контролирам-признавам си. Исками се в по стойностни неща да вярва и да има. Не е лишен от играчки, но е лишен от това да дам 300 лв . или повече в някой детски кът, защото видиш ли немога да му направя рожденния ден и в къщи с дечица и пак да е доволен.
Колкото до бабата и дядото-те просто смятат, че ние не гледаме детето достатъчно добе, че те най доброто могат да направят за него и естествено там всички прищявки са изпълнени, защото това е един от начините да си спечелим любовта в сърцето на малкото човече. Един вид-ние сме младите, работещите, не обръщащи достатъчно внимание. И реално се хващам в този капан на съдбата-че са прави. Да те са пенсионерите, по свободните, определено много го обичат, защото мъжа ми и аз сме едно дете и той е един внук. До тук описвах родителите на мъжа си.
Зная, че големия град е по мръсен и няма да научи -може би толкова неща колкото ако е в провинциалния град(това са думи на свекитата)- където въздуха е по чист и ще се храни с домашни плодове и зеленчуци.
Но аз не харесвам родителите на мъжа ми, не харесвам маниера им, не харесвам разсъжденията им, не харесвам лицемерието и отночението . Когато се обадя през деня за да чуя детето-съм ги следяла, започват се едни обяснения излишни и т.н.
Но пък в същия момент ми е неприятно , че трябва да ги лишавам от детето. И как така става, че дето започна да иска да стои повече при тях отколкото при нас с баща си. Ето това ме изкарва извин нормалното ми състояние. Мъжа ми нищо няма против, дори смята, че 3 месеца трябва лятото да стои детето при родителите му, защото било полезно
Колото и да е трудно на един родител да си гледа децата-те са негови и единствено само негови, поне до пълнолетие. Защото кой по добре от мен ще знае нуждите на детенцето. Наясно съм, че то един ден отлита от гнездото и така трябва, но искам аз и само аз и баща му да имаме вина ако нещо в характера му куца и не е както трябва. Защото силно безпощаден е човек когато търси и намира вината и отговорността за нещо, в друг човек, или други хора които реално имат намесата за извършеното.
И основното, просто искам детенцето да си е при мен, аз един ден не се чувствам добре без присъствието ми. Самички си го отгледахме, защото и преди 6 години така мислех и сега така мисля-че изцяло ние трябва да си го гледаме.
Естествено те не спират да се обаждат на мъжа ми и да дават нарежданията си. Естествено, се досещате, че от това си имаме дразги, защото мъжа ми иска всички да са щастливи и да сме едно общо семейство. Той е на принципа-аяз ще изслушам мнението на всички, защото всеки има право на мнение и накрая решението трябва да го взема аз. Просто защото той не обича да взема решениа. А след това ние с родителите му се хващаме за гушите и се сещате кой е най лошия и черния и така.
Прростете аако съм ви натоварила с проблемите си.
Благодаря още веднъж