Аз разбирам, че ти имаш предвид превенцията. Че би било хубаво едно общество, едно семейство и оттам всяка личност да са устроени така, че да не се допуска развитието на психичните заболявания. Да, психологията е дала много на света и в това отношение. Но нито психологията, нито психотерапията имат моралното и етично право да дизайнват един свят с конфликтен вакуум, за да не страда никой. Все едно медицината да наложи стерилно съществуване, всеки да е в стерилен балон, в който да не се допираме, да не се здрависваме, за да не се разболяваме един друг. Или да не ядем и пием всичко, което може да е вредно, само минималното необходимо и позволено.
Психологията не е кралица на света, че да каже на правото: Създай ми законите за един свят какъвто аз определя, за да са всички по- здрави и да живеят в по- голям баланс със себе си и с околните. Тогава правото би вдигнало рамене и би казало: Гледай си работата, да не си ми шефка. Обществото е консервативно, то еволюира, това е процес бавен и сложен (и слава богу). Да, промените стават, но бавно, поетапно. Не става с магическа пръчка. И най- богатите общества са консервативни, за да настане промяна в нещо, трябва да е достигната една критична точка на готовност. Нищо не става с вълшебна пръчка.
*****
"...faster if you took your clothes off. Survival 101." Jacob Black, "Eclipse"
|