Любов е егоизъм е едно и също нещо в крайна сметка, понеже какво е егоизмът, ако не любов към себе си.
Дали ще я даваш тая любов на себе си или на някой друг, какво значение има - не можеш да дадеш на друг нещо, което нямаш в себе си. Т.е. ако не "нахраниш" сам собствената си нужда от любов, ставаш зависим от чуждата любов към теб.
И не можеш да даваш, понеже все ще имаш нужда да вземаш.
Иначе психологията, като повечето науки, е ограничена от методите си на принципа "проба - грешка". Моят опит с нея дотук показва, че ако не друго, то психологията непременно ще ти открие проблем. А доколко ти е в помощ постоянно да си "проблемен" в собствените си очи, да изпитваш вина и дискомфорт със себе си заради това... е всеки сам си решава. :)