|
Първо, трябва да направиш всичко възможно и да се сдобриш с бабите и дядовците, а също да осигуриш редовен контакт на детето си с тях. Не е нужно да им го оставяш да го възпитават по цели ваканции и пр. Но всяка седмица трябва да има време за баба и дядо. Те дават на детето нещо, което Ти не можеш. Действат му успокоително, защото носят чувството че принадлежи към някаква общност наречена род, семейство. Освен това то разбира, че има и други възможности и други мирогледи и други начини да се постъпи в определена ситуация. За едно 6 годишно детет това носи жизнен опит, обогатява го социално и духовно и го развива.
Второ смятам, че трябва малко по малко да позволиш на детето си да "диша", т.е да не го прилепяш към себе си с кламер. Рабери, че така удобвлетворяваш твоя егоизъм, и не му правиш никаква добра услуга. Всяка майка иска да направи за детето си най-доброто, да го предпази, да го нахрани, да го удостои с максимално внимание. Но от една възраст нататък - от 5 г - е време малко по малко да му оставяш и на него собствено пространство, за да може после да порасне силен, самоуверен и самостоятелен. Трябва да се вслушваш в мнението му и в рамките на разумното да му поволяваш и той да има избор. Иначе ще расте прилепен към фустта ти и в един момент ща се окаже, като стане на 35 например, че без мама не може даже да си купи аспирин от аптеката.
По отношение на съпруга си ... струва ми се че имаш нереалистични очаквания от него. Човек когато се обвързва с някого и създава семейство трябва да изхожда от принципа, че е готов да служи на този човек - особено ако е жена , и да не очаква в замяна нищо за това. Семейството не е пазарно стопанство - ти на мене аз на тебе. Този принцип неминеумо води до конфликти и недоразумения. Освен това много хора си мислят, че бракът е нещо, което трябва да носи полза, наслаждение, удобства, престиж и когато очакванията не се оправдават се започва разочарованието, гнева караниците и цупениците. Много по-добре и за теб и за него и цялото семество е да се опиташ да видиш положителното, да му се зарадваш, да го изтъкваш, да си благодарна за него...А не да циклиш на това какво няма, не се е сбъднало или не се е получило. Нямане винаги ще има в някаква степен. Но ако не акцентираш на него то няма да ти е така болезнено. Надявам се да извлечеш някаква полза от това което написах. Желая успех!.
|
Re: когато има проблем [re: Паолина Пеева]
