Разбира се, че е човешка черта, и до определена степен е нещо нормално и необходимо. В крайна сметка всеки поне малко интелигентен човек си търси компания от хора с мнение. Няма реално такова нещо като "диктатура" в комуникацията. Затова и самият ти вероятно си му сложил кавички. Защото сам не си вярваш, че става дума за това. Има два варианта:
1) Диктатура, на хора с власт над теб - дали морална, дали юридическа. А комуникацията е просто средство тя да бъде изразена, макар и да не е реално необходима.
2) Слабохарактерност и липса на стабилно мнение, поради което всяка междуличностна комуникация изглежда като налагане и усещане на загуба на идентичност.

В първият случай можеш да разгледаш единствено вариантите да се освободиш от тази диктатура. Дали физически или психически, каквото е удачно за ситуацията. Никоя диктатура не е нещо едностранно наложено - винаги има две страни които са се съгласили на нея. Проблемът е когато си наистина зависим, и тогава единствената ти възможност е да работиш по прекъсването на тази зависимост. След като го постигнеш, взаимоотношенията вече се подлагат на сериозно преразглеждане.

Вторият случай е до характер и ум. Огромната част от хората са конформисти и ако не следват едно право и широко течение не знаят какво да правят. Стигайки до различни мнения, се подвеждат по собственият си конформизъм, че някой може да ги принуди насила да правят нещо (без бой...). Не, в същността на проблема са отчаяните им опити да лобират - хем да да си запазят познанствата, хем да си спестят една огромна част от характера и разбиранията им. А защо тогава толкова държат на тези познанства? Ако е за правенето на услуги, нещата са измислени много отдавна - трябва лицемерие. Но при повечето е водещ конформизма, и идеята, че трябва да се впишеш в колектива, да изглеждаш като другите. Колективът е винаги ТЪП и БАВНОРАЗВИВАЩ, защото се базира не на индивидуално израстване, а на древни инстинктивни принципи. Да, човек избира между него и себе си. Средното положение се нарича ЛИЦЕМЕРИЕ. Ако не играеш наистина добре, тоя същият колектив ще се обърне срещу теб и ще те смачка, защото си мислиш, че можеш да си различен. Това е борбата за индивидуалност, която някои започват от 1-ви клас, други на 50, а по-голямата част - НИКОГА... Днешното общество тъне в невежество относно тези неща. Дори не подозира какво реално значи индивидуализма... Става дума за еволюция, чийто едва начални зачатъци са в 21 век...