Хах...все едно описваш мен и моето отношение спрямо една психоложка..!!

Знам 4е не си ти,понеже тя е 4ужденка...!!

Зна4и между нас,пламнаха някакви 4увства и до преди това, отношенията ни бяха нормални.Като между добри приятели.

Когато отношенията запо4наха да "задълбават",тогава предимно моето отношение спрямо нея "изстина"(захладня)

Някак все дърпам "4ергата" ,на моя страна като се опитвам да намеря оправдание за всяко мое действие и не знам до колко ще ти помогне това което, ще ти напиша(незнам до колко е обективно..!!)

Виждам пробелеми и от моя страна и от нейна..!!

Та от моя..при4ината да се промени отношението ми е..първо някаква глупава ревност,после непостояннство и липса интерес в подържане на приятелски отношение..заради страх,срам и като цяло вярата 4е няма да излезе нищо сериозно..

От моя гледна то4ка...нейните проблеми..е 4е я виждам като лицемерна,после безотговорна, и някак прекалената и образованост,култура, задръжки и реакции на места..ме караха да я 4увстам като "студена"...Това по4на да ме дразни..и всеки път като я видя....интуитивно я виждам като заплаха,към която въпреки 4е изпитвам,4увства...... исках да премахна,за да не се усложнят нещата.(да не се задълбо4ат).,,помежду ни....и да ни стане все по трудно и за двамата..да се откажем... едни от друг...и ще изстрадаме много пове4е..!!!


Тя не отвръщаше на... "обидите..ми.." ..който в по голямата 4аст се състояха в... показване на безразли4ие.. и рядко в думи..като.."лицемерка"..."студена ".. "шефка" и т.н...и това още пове4е ме дразнеше...понеже мислех..4е ако изпитва нещо към мен..трябва да ми отвърне..с нещо подобаващо...но тя или се усмихваше ..или подвиваше опашка и си тръгваше...или се опитваше съвсем културно да ми обясни 4е бъркам...но въпреки вси4ко имам право на мнение..!!!

Та така..тя излизаше като победителка...а аз като глупав..мнителен страхливец,който е влязал в някакъв измислен филм и си съ4инява истории.

Та по4нах да я дразня наро4но...като я предизвихвах да ми отвърне... и за мое у4удване...веднъж я видях да пла4е..и веднъж да се ядоса силно..но без мое умишлено действие..


Та като я видях да пла4е..ми стана..гадно..и се опитах да я успокоя..и да и помогна...Попитах я.... да ми каже..какъв то4но проблема..но..не ми отговори..или поне на мен ми се видя неискрена и това още пове4е ме подразни....защото ми се видя ....4е ми няма доверие...(и с право защото аз не съм и показал такова..!!)

Това се запе4ата в мене..и от тук на тактък всяко нейно дейсвие..независимо какво..ме дразнеше безпри4иино..та по4нах да я отбягвам тотално...като исках да не ме поздравявя..и тя...нито да ми говори...и така до ден днешен...Вижда ме се всяка неделя..по сте4ение на обстоятелствата...но все още...вси4ко това си стой.(тези негативни 4увства)....поне в мен...!!

и така..дано да съм ти бил полезен...

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.