Първо, човекът не е разумно същество. Тези които наистина се занимават с наука, опитват да са разумни и последователни поне към това (защото в други области често си остават същите...). Така че масата не смята необходимо мнението което си изгражда за нещо да е разумно. Масата мисли бинарно - тя ще каже или да, или не. Само трябва да се улови в нещо което не й харесва, и ще отрече и линчува цялото. Затова на масата не й трябва да чете или образова, а авторитетите са издигани само докато обслужват нейните интереси. Така че никой не е на практика против науката. Това е като политиката - дай му на човек свобода и той ще плюе и ще се плюмчи на воля, но няма да направи нищо, защото дълбоко в себе си знае, че той сам по себе си е едно НИЩО... Че той реално не може без това срещу което плюе.

Факт е, че човек е толкова примитивно същество, че към него се налага да се постъпва примитивно. Задачата с образоването на хората е обречена още в зародиш. И единственият начин по който ще бъде възприето положително от тях е, като го свържат с някаква печалба за себе си. Това което на практика работи - да се образоват, за да си намерят по-престижна работа. Също - да се чувстват по-умни от другите.

Ако се загледаш, много ню ейдж философии се опитват да кажат, че са изградени и върху научни факти. Разбира се, те са толкова разкривени и изопачени, че реално нямат нищо общо с наука. Но това показва, че хората дори наистина имат уважение към нещата които е постигнала тя, и в някаква степен оценяват научният подход, като нещо от което могат да се почувстват поне по-малко излъгани. Защото те самите са "обстрелвани" от същите безпочвени мнения, които и те практикуват...