Според мен(не съм специалист) твоето..... си е проява на мързел,породен от липса на стимулация.Липсва ти жизненост,дисциплина,силна воля.Тези качества се изграждат със постоянство и много труд.Докато станат нормална част от характера и личния живот .


Понякога безразличието(като моментно състояние) също отблъсква всякакъв вид бъдещи или минали желания като планове и спомени.Понякога не се вижда ясно, смисъла от поставента цел и това "занимарява", нейното постига на всяка цена.

Понякога човек живеещ в удобство не иска да се саможерва и да загуби нещо ценно..... примерно от времето си ,от физическите си сили и т.н...и поради тая причина не полага достатачно старание за постигането на планираната цел.Предпочита да остане "доволен" в удобството(което е временно) отколкото да саможертва ресурси за постигането на нещо,което той не винаги вижда като нещо важно, а само на моменти.Човек е свикнал да търси винаги изгода и смисъл, след възможното постигане на крайната цел.

Когато човек е прекалено загрижен към себе си..тогава..не винаги..средствата(саможертвата) могат да оправдаят.... поставената му цел.....Амбиция и желание има...но възможностите са малки....поради липса на отказ от някой... удобства( които се превръщат в недостатаци....... и смисъла за постигането на целта на всяка цена... започва да губи сила) Тази липса може да се компенсира от изградени...положителни качества...като воля...дисциплина и т.н..Но ако не са изградени...в "духовна сила"......тогава идва разочарованието и отказването от планираните задачи....

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.