|
Страшно много хора в днешно време страдат от различни невротични разстройства. Аз, за съжаление, също спадам към тази група и тази тема ме вълнува и занимава доста.
Искам да попитам и вас за вашето мнение по някои въпроси :)
Коя терапия според вас е най-добрата за справянето с неврозите? Знам, че когнитивно-поведенческата се води за най-подходяща и се практикува най-масово. Аз обаче понякога си мисля, че за преодоляването на една невроза е необходимо голямо личностно израстване, един вид преструктуриране на личността, а КПТ ми се струва някак си много повърхностна .... Как стои въпроса с психоанализата например? Май у нас не е много популярна.
А лекарствата (антидепресантите)? Лекуват ли те въпросните неврози ... изкореняват ли проблема, или просто те вдигат на крака, за да можеш да се успокоиш, че всичко е наред с теб и да продължиш да живееш по същия начин, както и преди, докато не се върнеш пак в изходно положение? Един вид замазване на положението?
Мислите ли, че невротиците всъщност ИСКАТ да поддържат състоянието си, и НЕ ИСКАТ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ, защото то им носи определени преимущества? Служи за удобно бягство от реалните проблеми, получаване на внимание и грижи от околните, също може да се използва и като извинение за несправянето с живота? Един вид е удобно абдикиране от отговорност?
Просто се опитвам да бъда максимално честна пред себе си и понякога си мисля, че всъщност на мен може би ми харесва ролята на страдащата безпомощна жертва, може би така ми е по-удобно, може би това е моето скривалище ... Може би ми е по-лесно всеки път да бягам от всяка трудност, защото съм една страхливка, която не иска да поеме отговорността за собствения си живо? Никак не ми е приятно да признавам такива неща пред себе си, не знам даже дали всичко това е истина, или както винаги ровя прекалено надълбоко ...
Смятате ли, че този тип проблеми могат всъщност да бъдат нещо позитивно и да се използват за личностно израстване? Че те са един вид шанс да се промениш към по-добро, да израстнеш като човек ? Или са проклятие за цял живот, от което можеш да немриш само частично облекчение, защото "това си си ти, а от себе си не можеш да се спасиш". Ясно е, че един невротик никога няма да стане невъзмутим непукист, а не е и нужно, но може ли да се превърне в сравнително уравновесен човек?
Дългичко стана, извинете ме за което :) Много неща ме интересуват по тази тема и може би ставам досадна и многословна. Много ще се радвам на всяка споделена гледна точка :)
Благодаря :)
|
За неврозите ...
