|
И аз нерядко ставам доста притеснителен, така че това чувство ми е много добре познато. При мен обаче интересното е, че обикновено се притеснявам и вълнувам много за обективно погледнато маловажни или умерено важни неща, а същевременно мога да бъда много самоуверен, спокоен и силен пред лицето на значително по-сериозни опасности. Странно, но факт. Иначе външно и аз почти винаги изглеждам доста спокоен и непоклатим в очите на другите - казвали са ми го неведнъж. С времето съм си изработил някои стратегии за преодоляване на притеснителността, които малко или повече помагат:
1) подходът на омаловажаването: ако успея мислено да убедя себе си, че източникът ми на притеснение всъщност е нещо доста маловажно, което не може да ми навреди особено, притеснението ми намалява или изчезва. Като цяло в притеснителни ситуации се старая да не гледам особено сериозно на живота и просто си казвам: "Е, какво пък толкова?" или "No big deal." ;
2) подходът с резервните планове: при мен този подход е дори по-ефективен от омаловажаването. Просто планирам: ако притесненията ми се окажат основателни и нещата тръгнат на зле, просто ще направя едикаквоси (резервен вариант 1); ако и това не помогне, преминавам към резервен вариант 2 и т.н. И в крайна сметка имам и един последен резервен вариант, до който прибягвам, ако всичко останало се провали. Аз съм добър в планирането и стратегическото мислене и затова този подход работи добре при мен. Ако успея да си изградя достатъчно резервни варианти, покривам 99.9% от възможните кофти ситуации и вече няма за какво да се протеснявам ;
3) просто приемаш притеснението си и си казваш: "Е, какво пък, аз съм си такъв и толкова." След като искрено си го признаеш пред себе си, това всъщност довежда до известно намаляване на стреса;
4) мислено проиграваш възможно най-лошия сценарий, свързан с това, което те притеснява, т.е. подробно си представяш най-голямата гадост, която би могла да се получи (пример: ако става въпрос за изпит - екзаминаторите те унижават, късат те, обясняват ти колко си тъп и как за нищо не ставаш, после колегите ти ти се хилят в лицето и ти се подиграват, тъй като всички освен теб са минали и то с много високи оценки; след това и приятелите ти и близките ти те скъсват от критика и ти дават наставления). След това го приемаш и се примиряваш с него (с най-лошия сценарий). Колкото и странно да изглежда, при мен този подход помага много - след като съм проиграл мислено и съм се примирил с най-лошото възможно развитие на нещата, просто няма какво да ме стресне. А на практика почти винаги нещата всъщност се развиват доста по-добре и съм доволен;
5) захващаш се сериозно с медитация или с автогенен тренинг. Вярвам, че тези методи могат действително да помогнат дългосрочно за постигане на по-добро вътрешно спокойствие и душевен баланс. Проблемът при мен е, че медитирам много спорадично и затова не успявам да извлека достатъчно полза от това - иска се повече постоянство и дисциплина!
|
Re: притеснение [re: daisyflower]
