Да харесвам я,но чувствата ми се борят с разума.Не е важно само да защитавам,(опровергавам) нейното държание,спрямо моите чувства.А да взеама,колкото се може по обективно и реално мнение,(не толкова субективно)независимо от това което чувствам,срямо нея.Това би ми помогнало,за на пред,когато чувствата вече ,ще са други.И ...едва ли ще я има тази страст,и по скоро ще си бъдем “голи” един пред друг,със мислите си !!

P.S Не ми харесва да “тичам”,зад някой.Които и да е.Камо ли da удволетворям амбициите на някой.Има по важни работи ,за правене според мен.Това го считам за по маловажно.!!!(Гордоста, ми пречи)

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.