До момента от казаното от Вас разбрах,че няма етична пречка за такава връзка и че е възможна ако има взаимност,правилно ли съм разбрала?
Другото,което казвате е да говоря с него за чувствата си и точно там се случиха неща,които много ме нараниха и искам да споделя.
Казах му още преди повече от година,като очаквах да мидаде яснота как стоят нещата и ако можем да продължим терапевтичната връзка да е катоизчистим отношенията си,да ама не.Много пъти през тази година и половина давах сигнал че го приемам много повече като мъж околкото като терапевт,че споделям все повече интимни неща,но вече не само с мисълта,че ги изследвам а,че градя връзка която се надявам да излезе от кабинета.Казвах ясно,че ми става все по-трудно да съм просто клиентка и че имам все повече надежди и това трябва да спре и да приключи ако нямам шанс защото ми е все по трудно.Той обаче винаги е толерирал споделянето на чувствата ми и нарастващата ми надежда,че са възможни в реалноста с него,без обаче да казва ясно той какво е решил и какво мисли.Това продължи до преди седмица,когато при поредната ми молба да поговорим той съвсем ясно,кратко и доста студено ми заяви,че по никакъв начин не споделя чувтвата ми.
Знам,че исках яснота и съзнавах че вероятно това ще е отговора,но е нормалн човек когато обича да се надява.Нормално е и колкото повече време минава,толкова по-голяма да става надеждата и много по-трудно да се приеме отхвърлянето.Аз мисля,че човек когато усети че някой го обича,че се влюбва в него трябва да каже веднага какво мисли защото после е много късно,ужасно болезнено е и е мног жестоко да поущряват надеждите ти повече отгодина и после,изведнъж край! Това според мен би трябвало да важи за всички хора и терапевтичните отношения не са изключение.
Сега се чувствам предадена,нямам му доверие и не искм да го виждам повече,но той иска да продължим.Според мен поведението му не е нито човешко,нито коректно,нито дори терапевтично.
Моля да кажете какво мислите защото ми е много зле и незнам какво да правя?