И аз съм така. От малка. Вроден характер, или как се казва там. Много съм страдала от това.
Според мен всичко се преодолява с времето. С възрастта започна все по-малко да ми пука за мнението на другите и започнах да се чувствам по-уверена. Макар че каквото ти е дала природата, никога не може напълно да се промени и да станеш 100% "непукистка" и "нахална". Това е мое мнение.
Аз се притеснявам най-вече на разни купони и събирания - наскоро бяхме на парти с колегите и отначало, както седяхме на масата, така се бях гипсирала, чак изтръпнах, въпреки че съм с тях всеки ден и се знаем. После ми поотмина, но никога, когато съм сред много хора, не мога да съм напълно спокойна. Не мога да се отпусна и да се забавлявам и ме е яд на себе си. А най-големият ми страх - нещо почти невъзможно за изпълнение - е да се изправя и да говоря пред хора или да презентирам нещо. Абсурд! Но се приемам каквато съм, знам, че имам пък други качества за сметка на това, и гледам вече да не ми пука.

Редактирано от jewel78 на 22.12.09 00:00.