Аз не разбрах какъв е проблемът да има и двете? Човекът може да изпада в обсесии които подтикват към депресия, после да отшумяват от само себе си или с усилия на волята. Да преминават в позитивизъм, като начин за противопоставяне и справяне с тях, който на свой ред отново бива разрушаван от нещо (първоизточника на проблема с който не може да се справи) и водят отново до същите обсесивни мисли и депресия. Всъщност човека може би си е направил много точно самоанализа, но грешката му е, че се опитва да я натика в някакви книжни понятия, които не е ясно колко са разбираеми и на тия които са ги напъхали там, да не говорим за другите които само са ги прочели...

Фактът е, че много от проблемите с които човек се сблъсква не зависят от него. И в някаква степен на човек му остава само да не ги взема толкова насериозно и да се научи да живее с тях. Ако е достатъчно неинтелигентен, за да го убеди някой психолог/приятел в някаква "правилна" нагласа и отношение, още по-добре за него. Иначе нищо не му остава освен да се справи сам или да потъне...