Ами , случаят е следния:
- жената не харесва 2-3 неща в мъжа си и му прави забележки /дреболии/
той си продължава по неговата, жена му се нервира, почва да му мърмори , при по-сериозни неща и скандал прави, накрая го заплашва , че ще го напусне, надява се че той ще се стресне и ще й каже "добре, ще се съобразя"
- мъжът не слуша жена си , каквото и да каже тя и да поиска да направи той винаги й е опозиция. Почават да се карат , той се дразни от мърморенето й , но въпреки това й говори "няма", не я диша , не я понася , мрази я и в прав текст й го казва.
Колкото повече тя се ядосва , започне ли да се нервира , той не просто й говори напук , ами се усмихва ехидно и като че ли му доставя удоволствие.

Това е общо взето. Проблеми има и в двамата , но въпросът е как така я мрази . Тя не го мрази , дразни му се , ядосва му се , но не го мрази , а той и с действия и с думи й казва че я мрази .Колкото повече са заедно толкова повече я мрази . Защо ?