"Медитацията носи мъдрост. Прекалената медитация носи изолация. Знай добре кое те води напред и кое те задържа назад."
Буда


Аз се интересувам и от вътрешния свят. Мога да ти посоча места във клуб Философия, където съм водил дълги спорове, че външният свят може изобщо да не съществува. Понеже цялата информация, която имаме за него е дошла през сетивата. По този начин те се явяват посредници. А като такива се характеризират с определена несигурност. И понеже ние нямаме на базата на какво да измерим доколко несигурни са сетивата, то те може и да са много несигурни. Може всичко да е нещо като сън.

Винаги търся мотивите си. Толкова дълбоко в себе си, доколкото мога да достигна.

И стигнах до следното: Всичко, с което можем да се занимаваме може да е пълна глупост. В случай примерно, че светът изобщо не е такъв за какъвто го мислим. В случай, че всичко е нещо като сън. Даже и собственият ни образ за себе си е несигурен, защото той е образ за човек живял в този несигурен свят-сън. Познанието ни за себе си се ограничава до една история. История за бебе, което еди кога си се е родило от тия и тия родители. Което е започнало да расте и да се учи. История за дете, което е имало тия и тия приятели. Дете, което се е развивало, правело е бели, получавало е похвали. История за човек, който е работил еди къде си. Човек който се занимава с еди какво си и се познава с тия и тия хора. Всичко това може да е илюзия.

Има ли нещо сигурно, запитах се аз? Има ли нещо, което не би било глупост в какъвто и да било вариянт. И си отговорих.

Има такова нещо. Има такова нещо, което е неизменно във всички вариянти и което не е зависимо от нашите възприятия.

Математиката. Тя се занимава с абстрактни форми и модели, които не са зависими даже от съществуванието на света. Понятието за пространство си е понятие за пространство - независимо дали го има във вселената или не. Примерно евклидовото пространство си е евклидово - независимо дали физическото пространство (демек онова, на което викаме реално) е такова или не. Неевклидовите пространства са си неевклидови, без да зависят от нищо "реално" съществуващо. Около нас никъде няма точки, равнини, прави, триъгълници, конуси и т.н. (става въпрос за идеалните математически форми, без никакви грававини и неравности по тях), но въпреки това ние имаме абстрактни представи за тези фигури. Те не присъстват в "реалния" свят и въпреки това можем да ги опишем. Същото се отнася за всички математически обекти, модели и закономерности. Независимо дали ги изучаваме насън или наяве те са си едни и същи. Те достигат до съзнанието ни винаги чисти - без да минават през никакви посредници.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.