|
Ето един смислен въпрос .
Ами аз също се питам как съм го направил, и защо е било възможно да открия тея неща, след като други не са могли. Опитвам се да гледам без гордост на факта, че съм стигнал по-далеч от другите. Гордостта е недостатък на живите същества. Опитвам се да го разглеждам с чисто любопитство. Естествено като човек не се справям напълно с игнорирането на гордоста . Но наистина се опитвам.
Ами открих тези неща правейки обобщения. Естествено казано просто така едва ли ти говори нещо.
Питах се защо аз съм открил неща, които други търсят, а не могат да открият. Какво имам повече от тях? С други думи кое точно е онова мое качество, което е довело до откриването на тези неща.
Не съм чак толкова интелигентен. Познавам други далеч по-интелигентни, включително един вундеркинд (просто за сведение, той изкарва на тест за интелигентност 198 от максимално 200 и е печелил много олимпиади по информатика). Но за да разясня това, трябва да изясним какво именно е интелигентност. Да го дефинираме. Повечето хора разбират понятието интелигентен само по интуиция. Като синоним на умен. Но аз се опитах да си го дефинирам по-точно. Поне тая интелигентност, която се мери с тестовете за интелигентност. Открих, че интелигентността засяга само способността за ваденето на логически изводи и то за възможно по-кратко време.
И си казах ясно, това не е оная моя черта, която ме извежда пред останалите. тогава какво?
После се спрях на специфичните ми интереси и то от най-ранна възраст. Винаги съм бил натур-философски настроен. Проучих от каква възраст са се интересували от наука разни известни учени (по техни думи). И я сравних с мен. Тук имаше нещо интересно. Както изглежда съм се интересувал от наука доста по-рано дори от всепризнати гении. Това може би до голяма степен се държи на случайност (образно казано, понеже аз не вярвам в случайности). Когато бях 6 годишен започнах да чета една книга (научих се да чета на 5, а книгата ми попадна от домашната библиотека; беше на дядо ми) "Гравитационната гибел на вселената" на Айзък Азимов - научно-популярна книга. Не че разбирах много много, но пак ми беше интересно. Там се говореше за частици и сили, за звезди, галактики, черни дупки и Големия Взрив. Все неща, които ми се струваха величествени и крайно интригуващи. Колкото и да не разбирах, все пак посхванах някои нещица оттук-оттам. След като я прочетох (за няколко месеца) продължих да разсъждавам за смисъла на това, което бях запомнил. Малко по малко понятията ми се изясняваха и всичко си идваше на мястото в главата ми. След 2 години (вече 2-ри клас) я препрочетох. Пак размишлявах. Околоко 6-7 клас я прочетох отново. В края на краищата мисля, че някъде около 8-ми клас я разбрах напълно.
Информацията, която книгата ми даде безпорно беше важна, но най-съществената полза от нея (за мен) бяха размислите на които ме навеждаше.
Та така за ранните интереси. Но рекох си - само това не е достатъчно. В края на краищата - сега съм едва на 25, а други мислили по тези въпроси имат (някои от тях) по 50 и повече години опит, независимо от възрастта от която са започнали. Тоест ако интереса беше причината да открия тези неща, и други щяха да са го сторили.
Имаше нещо друго.
Накрая открих. Имам необикновенна способност да правя обобщения. Получа ли едно знание - аз го разширявам до нещо много по-голямо. От частното знание умея да се досещам за общи принципи.
Най-добрият ми пример е в математиката. Така да се каже открих нов дял от математиката. Все още за това знаят само около 3-4 души. Става въпрос за нов вид математически пространства. Математическите пространства се характеризират с една много важна характеристика наречена кривина. Някои (като евклидовите пространства - най-известните и сигурно единствените, за които си чувал; абе обикновенното пространство, което човек най-лесно си представя в математиката се нарича евклидово) от тях имат кривина нула. Но други имат кривина различна от нула (честно казано те са доста странни). Но важното е, че всички пространства изучавани до сега от математиците имат една единствена характерна само за конкретното пространство кривина. И никой до сега не се е сетил за пространства в които кривината е различна в различните участъци на пространството (тея пространства определено са напълно щури). Е, аз се сетих за тия пространства. Наричам ги нееднородни пространства, докато останалите - еднородни.
Това само по себе си е огромно откритие и цял нов дял от математиката. Но нали съм ненаситен - аз го извисих до невъобразими висоти. Направих още по-голямо обобщение. На база на това, че вече знаех за нееднородните пространства аз се сетих че би трябвало да има и нееднородни множества. множеството е абстрактна математическа структура - най-абстрактната структура в математиката. Теорията на множествата математиците наричат фундамент, основа на математиката (на английски foundations of mathematics). Всички изучавани до сега множества съдържат само подобни елементи - множества от числа, множества от точки, множества от функции, множества от пространства... Но аз се открих множества, които съдържат напълно различни елементи - едновременно числа, функции, пространства и какво ли не. такова множества, на което елементите са напълно различни, аз наричам нееднородно множество. Лесно се вижда, че разглежданите до сега (еднородните) множества всъщност са много тесен кръг от обекти.
Правенето на аналогии и обобщения - това е моята специалност и моята най-силна страна. Това е способността по която надминавам всеки човек за който съм чувал някога.
Чрез интереса ми към науката аз съм придобивал знания. После съм размишлявал върху тях. И благодарение на споменатите способности съм достигнал до най-общи принципи в природата и отвъд нея.
I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.
|
Re: Нуждата от дълбоко осъзнаване [re: OcA3нaт]
