Вселената няма тайна. Всичко е пред очите ни. Въпросът е дали може човек да го види?

Много ме кефят думите на Христос "Ще гледате, ала няма да видите; ще чуете, ала няма да разберете". Мъдър е бил тоз човек. Но и мъдрост е необходима за да се разберат думите му.

А също и "Не хвърляй бисера си на прасетата, та да не го стъпчат с краката си и като се обърнат да те разкъсат". Ще оставя сами да си помислите за смисъла.

Колкото до вселената аз съм я разкрил цялата и съм си играл с нея като със стъклено топче. И вече ми е безинтересна. Сега открих нови, къде по-сложни и дълбоки същности. Сложността им опира в безкрая. Това естествено означава, че никога не ще ги разкрия целите. Но ще се занимавам с тях и ще ги изучавам. Ще отивам все по-далеч и по-далеч. Към безкрая....

Отдавна съм стигнал там, където никой не е ходил. Но ще продължавам нататък. Интереса ми няма никакви граници. Естествено аз съм ограничено същество и така всичките ми характеристики са крайни и винаги ще си останат такива. Не може нещо, което по принцип е крайно да стане безкрайно. Но пък може да нараства неограничено (въпреки, че във всеки момент от времето пак щте си бъде крайно).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.