Защото сам се чувстваш неудачник, а не за друго. Може да не си запаметявал движения, защото не са ти харесвали.

И това да станеш неичия опора е напълно възможно. Ти просто не искаш. Примиряваш се с нещата, които не харесваш в себе си, само защото не ги приемаш и те мързи да влагаш. Можеш да си слаб и немощен но можеш да се бориш - педалско не е нито да легнеш и умреш в чуждите силни ръце и да спреш да се бориш, нито това безспирно да продължаваш.

"Те са ми го доказвали и са ми го казвали.Това е истината.Какви здрави ръце и крака имаха като деца такива имат и сега другите.Разликата между мен и тях не се е променила."

Променила се е , защото здравите ръце и крака не са единствено хубаво нещо в човека. Той има и мозък. Казвали са ти го и са ти го доказвали, защото си приемал. Защото са се себеизтъквали на чужд гръб и са искали да изпъкнат пред някой за да се чувстват дообре. Както кучето са усещали твоята несигурност и са те нарочили да те тормозят.

"Никой не ме харесва и колкото повече се доближава да мен толкова повече антипатичен му ставам. "
Това със сигурност не е вярно. Случва ти се защото приемаш да бъдеш жертва. А няма да бъдеш. Страх те е от това, самонавил си се да мислиш така и така предизвикваш сътбата си. Можеш да положиш усилие да започнеш на чисто. Какво те интересуват някакви темерути в далечното минало като деца. Нещата се променят.
Няма нищо общо с обратност.