"...ще ти издам една тайна нещата са много,много по-лоши отколкото си ги представяш. "

не си прав, представям си, ни омекотих написаното.
"Ок на теб ще ти го кажа.

От около 2 години се чувствам като пътник.
Мисля въобще да зарежа идеята за любовта и секса.Хората са прекалено гадни и няма смисъл. "

Ок и аз на теб ще ти го кажа- този изход вече беше мой за доста време.
Но и това не е изхода. Ще видиш.

"Чувството е като да си в свинарник, където обаче си попаднал, а не си от прасетата, просто си друго нещо."

Никъде не споменах, че тези прасета в свинарника са читави и нормални.
Така че сме на едно мнение.

"Ти обичаш да се гневиш.Това ли е твоето основно чувство?"
не, чувството по-скоро е на пълен печал, гневя се когато събирам сила да разкажа. И аз изпитвам безнадеждност.
Обичах и аз да гледам трагични филми и музика, но и тук има свой предел.
Вече не обичам. Вече е непосилно. Това не ме успокоява, не ми вдъхва нищо.
Думата е нищо.

"Не се ядосвай.Няма смисъл.Пази нервите си и по-точно не си похабявай чувствата.Усъвършенствай чувствата си и понякога тялото си.
За останалото да не ти пука. "

Благодаря ти за съвета първо. Ти обаче си на сто процента на ясно, че тези думи всичкки ги знаем и без да бъдат изказвани. Те не носят нищо. Смяташ ли, че някой не си казва "не ми пука" . Ок, обаче не е така- това е лъжа. Нито е лек нито е истинно. Какво значи да не ми пука ? Споко - изключи си мозъка ?
Невъзможно е. Живея с истината и в истината, невъзмжно ми е да не ми пука.
И пътник бях, да, но сега съм нищо. Пътникът се превръща рано или късно в друго.

"Или хората те обичат и ти ги обичаш,или хората те мразят и ти се подиграват и ти си депресиран. "

обичам някакви хора, които ме обичат, но това не ми нси радост. Депресията не идва при всички хора от това- някой който се подиграва. Пък може ли изобщо всички хора да те мразят? Живях и видях- хората се подиграват на всеки. От двама човека единят твърди, че това му е най-добър приятел. В момента, в който се обърне онзи го подиграва отвсякъде. И това е нон стоп, а първия смята, че има приятели. Хъх. До този момент не видях никъде да съществуват предани приятели или просто приятели, всичко е театър.

"Щади чувствата и тялото си."
До тук не успях да го направя.

"Останалото е илюзия.Хората не могат да обичат."
Как това ще бъде факт, когато точно аз мога. Само аз ли мога ?

Не вярвам в любовта на другите, но аз изпитвам безкористни чувства. Дори изпитвам любов. Но това не ми носи радост или щастие.


"Лъжи се че изпитваш радост.Лъжи се че ти пука.
Аз си играя на играта излъжи себе си.Лъжа се доста често и единствено това ме прави щастлив. "

Това го опитвах и правих много пъти, но е гибелно. С лъжата на самият себе си, човек психологически се надъхва и си втълпява тези лъжи, но в дадени точки на истината, моменти когато излиза от лъжата и страницата на приказката на въображението му - болката е неописуема. Тези моменти идват невикани. Както когато в тигана се пържи храна и части от нея хвърчат на посоки. Със задобряване и научаване не става- това се случва. Извежда те от измислицата гол, слаб, немощен човек. Когато със ситуациите и живота това се повтаря - в даден момент няма на къде. Не може да се живее в лъжа. Не може. И това не е живот. Нито е изход. Не е решение.