Всеки народ си има плюсове и минуси в начина на общуване. Аз пък ще ти кажа впечатленията, които сподели с мен един американец, който е идвал в България някъде в началото на 90-те по времето на кризата с хиперинфлацията. Преди да дойде в България е бил в Унгария. Каза ми - чного странно, унгарците са много по-добре, а само мрачни хора срещаш по улиците, българите са много по-зле, а само се смеят и шегуват помежду си.

Всъщност попитай някой чужденец, който е рабтил повече от година в България - какво ще ти каже. Повечето умрат да останат тук. Била съм свидетел как се борят да си удължат престоя.

Разликата идва от различни култури, никоя от които не е по-лоша или по-добра. При американеца има една реакция на любезност спрямо непознати, едновременно с това при него границите са много по-твърди. Много по-трудно допуска приятелско общуване. Даже и приятелите не са така непринудени помежду си, както сме тук. Значи - те по-добре се държат с непознатите, ние - с познатите. Аз, например, давах уроци по английски по едно време в София и много лесно се сприятелявах с повечето от учениците си. Няма как да стане в Америка. В Америка изкарах година и половина, сприятелих се с някои хора, но разговорите ни оставаха някак изкуствени.

За японците съм чела, че оригинално при тях всякакъв етикет е бил предназначен само за хора, които са част от обкръжението и те въобще не са любезни с хора на улицата. Сега, с нахлуването на западното влияние, нещата трябва да са се променили.

Мога да говоря за и французите, и за немците. Идеята ми е, че много различия се дължат на специфично структуриране на поведението, дължащо се на културни специфики и няма смисъл да търсим по-лошо и по-добро. Виж, ако кажеш "в Америка ми харесва повече" - нямам нищо против - всеки си е свободен да хареса друго обкръжение и ако се чувства добре в него, да живее там. На мен, честно казано, не ми харесва особено.

Don't tell me what I can't do

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите