Вземи един произволен български вестник, който претендира да е сред сериозните такива. Със сигурност ще попаднеш на поне една статия (а вероятно и повече), преливаща от сарказъм и злоба. И това е норма, стандарт. Независимо към кого е насочена злъчта - към политик/политици, към кмет или футболен съдия, към полицията или съдебната система, към "мутрите", лекарите, шофьорите или учителите - въпрос на журналистическа класа е да умееш да пишеш хапливи и тежко иронизиращи статии.
Отдавна съм забелязал, че българите, сравнени с други народи, са много негативни и със смачкана психика. Виж и рекламите - "накарайте другите да ви завиждат". От какъв зор ще карам някого да ми завижда? Завистта е страдание. Самият аз трябва да съм завистлив и злобен, за да искам съседът или колегата ми да страда, завиждайки ми. Извратено е, както и да го погледнеш.
И все пак съм оптимист. Има и много светли и позитивни хора и вярвам, че с течение на времето броят им ще се увеличава.
А колкото до корумпираните политици и всякакви други - те са еманация и огледало, а и учител на същото това болно и вътрешно корумпирано общество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите