Накратко описан, такъв човек е вечната "жертва".
"Аз съм толкова добър, толкова много правя за теб, толкова те обичам (и т.н.), а ти виж какво ми причиняваш, как се държиш (и т.н.)..."
Причините са най-различни - например твърде властни родители.
Здравословната агресия като форма на защита би трябвало да е моментална.
Но понякога на човек му е трудно да реагира веднага (също по различни причини) и задържа в себе си, като това може да доведе до избухване след период на "изтърпяване" на дразнителя (садистична агресия) или до вечно мрънкане и оплакване, като се провокира чувство за вина у другите (мазохистична агресия). И в двата случая реакцията е закъсняла и в известен смисъл - с изместен фокус, и затова доста често не постига целта си - човек не получава онова, което е искал от самото начало.
Но е възможно и просто да е глезла.