Като заговори за Ницше се сетих за Заратустра - единственият "бог", който се е върнал при хората, за да ги научи, как се става "свръхчовек".
Ето и какво мисли той за свободата:
"Дори и най-мъдрият сред вас е един дисонанс - той не е хармония, не е органично единство, не е оркестър. Има толкова много гласове, огромна тълпа, която Всеки носи вътре в себе си. Не си ли наблюдавал тълпата вътре в себе си? Колко хора живеят вътре в теб? Колко лица имаш? Може би дори не си ги и броил; може би са твърде много, за да бъдат изброени.
Когато един суфи-мистик тръгнал да отива при своя Учи¬тел, отричайки се от света, от семейството и от приятели¬те си, семейството и приятелите му и цялото село дошло да го види как тръгва. Може би вече няма да го видят пак - той тръгвал на дълго поклонение, за да намери Учител. Очите им били пълни със сълзи. Той се опитвал да ги утеши, като им говорел:
- Сега трябва да се върнете. Ето я реката, границата на вашето село. Сега ме оставете сам. Не ме задържайте.
Той стигнал в планината и когато влязъл в колибата на своя Учител, Учителят го погледнал и казал:
- Можеш да влезеш, обаче сам.
Той погледнал на едната и на другата страна - нямало никой друг. И отвърнал:
- Но аз съм сам. Учителят рекъл:
- Не гледай настрани. Гледай вътре. Аз мога да видя цяла тълпа, тълпа от твои приятели, роднини, семейство, съседи -с очи пълни със сълзи. Просто ги остави отвън. Докато не останеш сам, недей да влизаш, защото аз се занимавам само с индивидуалности, а не с множества, не с тълпи.
Човекът затворил очи и се изненадал. Всички хора, които бил оставил далеч зад себе си, били Все още в ума му - спомени¬те за тях, техните образи. Той излязъл и трябвало да остане отвън в продължение на три месеца, като просто седял до вратата. И един ден Учителят излязъл, хванал го за ръка и го поканил вътре. Казал му:
- Вече няма нужда да чакаш отвън. Ти си сам и нашата работа може да започне.


За да открие своето усамотение, човек трябва да излезе от тълпата. Докато постепенно забравя света, цялото му осъзнаване се концентрира върху самия него и се получава една експлозия на светлина. Той за първи път разбира красотата и блаженството на това да бъдеш сам, огромната свобода и мъдростта на това да бъдеш сам.
Докато живеел в планината, Заратустра носел змия и орел. На изток змията винаги е символизирала мъдростта. Най-голя-
лата мъдрост е непрестанно да се измъкваш от миналото, без да се привързваш към него, така както змията се измъква от старата си кожа и никога не поглежда назад. Движенията й са винаги от старото към новото.
Мъдростта не представлява натрупано минало; мъдрост¬та е преживяване на непрестанно обновяващия се живот.
Мъдростта не събира праха на спомените; тя остава като едно чисто огледало, което отразява това, което е - винаги свежа, винаги нова, винаги в настоящето.
Орелът е символ на свободата. Той лети сам, надалеч в безбрежното небе, без никакъв страх. Мъдростта и свободата са две страни на една монета."

Когато постигнеш свобода От(важното обаче е от какво), тогава не ти трябва повод, за да си свободен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите