Като ви слуша човек ще излезе, че най-хубавото нещо, което може да направи за себе си, е да отиде да се хвърли отнякъде, понеже живее във враждебна среда без надежда за положителен изход...Не, че не си го мисля често но....

Струва ми се опасно да се концентрираме толкова много върху (само)разрушителния слой от човешкото подсъзнание. Има го, така е, но фиксация върху него е също някакъв вид обсебване според мен...

Несъзнаваното е като океан, бездна...всичко може да очакваме оттам. От известно време и аз се усещам, че все повече предугаждам нелицеприятни мотиви в поведението на другите, скрити и за самите тях. Но докато това се случва, се плаша и от себе си, защото навремето гледах напред и в идеалите си прекалено много, за да губя време и да се "мърся" с фиксация върху чуждата "агресия" и подозрения за некоректност.

Струва ми се, че се фиксираме по този начин когато се чувстваме все по-незащитени, когато ни се струва, че възможностите ни се отнети, когато губим вяра....

А дори и негативизма е някаква "вяра"...в смисъл, че нямаме доказателсво, че ще оставаме разочаровани и занапред и се всяко действие е отсега обречено.