Според мен дори "вкопчването" е нещо нормално, присъщо на любовта - ти отдаваш голямо значение в живота си на любовта и страдаш, когато не получаваш взаимност.

И аз съм в подобно положение. Струва ми се обаче, че всичко, което ни подтиска в момента, е въпрос на моментен фокус на мисълта, отражение на това, което ни се е случило най-скоро.

Осъзнаването на раздялата с този човек кара чувството за самота да зейне като дупка, да не ти даде мира...И с същото време само появата дори на един единствен конкретен човек, който се интересува от теб и който също ти е интересен, е способна да разсее мъглата и да те обнадежди. Всичко е въпрос на перспектива в мисълта: усещаш ли надежда, или не.

Ако нямаш възможност да се запознаваш с нови хора, опитай в сайтове за запознанства.

Що се отнася до възрастта, сега веднага се сещам за един филм, който даваха по един от каналите точно на св. Валентин. За една мадама на 37 и един младеж, коъто се влюби в нея. Трябва да ти кажа, че тя изобщо не изглеждаше на толкова...вивдаше се, че е жена, а не момиче, но беше изключително поддържана, слабичка, младееше отвсякъде. Така че нищо не е случайно. Според мен мъжете все пак държат на външността, покрай останалото.

Човек се нуждае от любов, светът е за двама. Няма лошо да я търсим. Има хора, които имат нужта от това, което можеш да им дадеш. Така че действай!