Нещо не разбрах, хората заменими като играчки ли са? Когато обичаш някого, можеш ли ей така по собствено желание да го замениш с друг (все едно дали първият срещнат или някой специално нарочен ), когото да обичаш? Ако става толкова лесно, това ЛЮБОВ ли е? И защо когато някой обича толкова силно, че не може да преодолее любовта си от днес за утре, му се намеква, че е инфантилен и недорасъл като дете, на което са му взели играчката? И каква по-точно е тази ФАЛШИВА любов? Как разбира човек, че любовта му е фалшива??? Дори и след време да отмине една любов, това не значи че е била фалшива! А пък дори и да е фалшива една любов, какво значение има това за този, който я изпитва ( макар и заблуждавайки се, че изпитва ИСТИНСКА любов ), след като страда като куче?
Такива едни въпроси ми се въртят в главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите